автор: pastirka

Отиваш ли си, госпожа Любов?
Уж бе голяма, но със стъпки миши.
Защо ми казваше, че е готов
до края въздуха край мен да диша?

Сънувах те в любимите очи
и затова наивно се подлъгах.
Изкуствен подсладител си. Горчиш!
Не се обръщай, лейди! Твой е ъгъла.

Лъжлива си! Дори да си Любов.
Вратата си отварям – мълчаливо.
Ти по сценарий чакаш дивеч нов.
Ридае прагът... Аз... съм още жива.

Повярвах на любимите очи,
лъжата разпиля на дните пъзела.
И затова в сърцето ми горчи...
Върви си, лейди, скрий се там зад ъгъла.

На друга преотстъпвам те сега,
омръзна ми след тебе да подсмърчам.
Ще излекувам моята тъга,
открадна ли си остри зъби... Вълчи!