автор: VladKo

Може да ви се случи да чуете от някого, че рапът е музикален жанр. Нека все пак да сме наясно – музикален е този жанр, в който водеща е музиката. Рапът, това е римуван текст, произнесен в някакъв ритъм. Има рима, има ритъм, но няма мелодия.
Това позволява на рапа демократично и широко да разтвори врати за всички, които с музикалния слух може и да си имат проблеми, но които биха могли дълго-дълго да засипват слушателя с ловко подбрани рими. Рапът преследва лесен успех пред не твърде взискателна публика, в този контекст талантът става относителен.
Нека веднага да направим уговорката – римите не са синоним на поезия. Има и бели стихове, но ако нещо ги определя като поезия, то е наличието на епитети, метафори, образни сравнения и пр., чрез които с кратък текст може да бъде казано много. А става ли дума за песен, то тогава имаме сливане на текста с музиката. Когато съчетанието им е хармонично, текст и мелодия заедно ни помагат да запомним изпятото. И да пожелаем сами да си го изпеем. Това може би ще ни върне към някой приятен момент, в който сме чули песента.
Ограничение по обем в рапа няма. Но как да запомниш един дълъг текст, па макар и римуван? В училище сигурно ви се е налагало да учите наизуст стихотворения (с някаква разумна дължина), но много по-рядко проза. От нас навремето се искаше да научим това изящно начало на разказа «На браздата» от Елин Пелин: «Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ.» и т. н. Но то май си остана изключението, което потвърждава правилото.
Когато рапърите осъзнават тези естествени граници на изразните възможности на жанра, тогава те прибягват до хитрост, като създават хибриди. Сиреч след всяко по-дълго рапирано парче идва припев като от истинска песен – с относително кратък текст и, най-важното, с мелодия. Многословието на рапа може и да не запомните, но рефрена сигурно ще си го тананикате.
Впрочем да не забравяме, че рапът често служи за ритмичен фон на танцуващите хип-хоп. Там зрителят не трябва да бъде разсейван от истинска музика, за да може да се съсредоточи върху акробатичните изпълнения и гъвкавостта на телата на сцената. Ако пък сте гледали видео с изпълнението на Псай «Гангнам стайл», то сигурно сте го направили, за да видите танца, имитиращ яздене на кон. Едва ли за да опознаете сеулския квартал Гангнам, да се насладите на корейския език, който най-вероятно не владеете, или да чувате четири пъти подред «тъ тъ-тъ тъ-тъ тъ-тъ».
Ако текстът на една хубава песен може да се счита за поезия, т. е. за литература, то качественият рап би следвало да се определи като римувана публицистика. Защото рапът често изразява някакъв протест. Във Франция, например, е имало случаи, когато рапът
призовава към насилие спрямо полицията. Това, естествено, е противозаконно. Можете ли да си представите подобен текст в песен на Бийтълс?
Но той е в унисон с настроенията на някои младежи от предградията, чиито родители са дошли от бившите френски колонии. Впрочем корените на рапа, а и на хип-хопа, се намират също в предградия, но населени с афроамериканци. В такава среда нерядко броят на децата в семейството не позволява на родителите да им предложат разумно материално ниво на живот. И тогава подрастващите могат да бъдат изкушени да си увеличат доходите
в качеството си на дилъри на наркотици. А когато не слушат рап, те могат да изразят протеста си, като палят коли по улиците по време на безредици.
Така по един естествен начин те ще възприемат силите на реда като свой заклет враг. Още повече, че семейната среда може и да е пропуснала да им внуши чувство на уважение към френската държава. Допускам, че подобни наблюдения важат и за други западноевропейски страни.
В крайна сметка оказва се, че с изключение на гореспоменатите хибриди рапът е форма на сценична изява, която не само че се разграничава от музикалните жанрове, но и по произход коренно се различава от лиричната песен. С неевропейските си корени и на фона на масовата миграция от последните години, рапът би могъл да се ползва от благосклонността на глобалистите, пропагандиращи мултикултуризма като модел за
европейското общество. Както и на тези, които го считат за музика. Толкова по-зле за музикалните традиции на стария континент.