автор: VladKo

(по П. Р. Славейков, "Народен")

«С идеали все боравих —
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.

...
Минах живот любороден,
със неволи бол и бол…
И личи, че съм народен —
гладен, жаден, бос и гол.»

С буримета все боравих,
колкото да пада смях.
Стих нормален не извадих,
само римата следях.

По редакции се скитах,
отказите – бол и бол:
«Език беден!»
«Няма ритъм!»
«Смисълът е бос и гол!»