автор: ina_krein

Искам
да заспивам
във очите ти,
завита
с одеялото на миглите;
стоплена
от огъня в зениците,
сред спомени
и бъдещи луни.

Само че
студено е огнището,
в леглото спят
осиротели призраци;
а в одеялото
цъфтят освирепели
северните хищни ветрове.

Но щом се слеят
песента и виното,
за миг просветва
погледът ти скрит -
разпуква огънят
и миглите завиват ме;
а ти си моят
принц и мъченик.

И аз прегръщам
нежно
всички призраци;
И храня с обич
ледни ветрове;
За кратките секунди
на обичане
Душата ми
е птица
и небе.