автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

А
много добре започнахме
нашата къща,
нашия дом.
Ти идваше от изток
с всичките цветове на изгрева,
а аз – от юг – с цялата страст на огъня,
за да внесем топлина в дома ни.
Сега
с пръст от земята в устата
и със звезди в очите
искаме да продължим да строим
нашата започната къща,
която до средата е издигната
и е останала непостроена.

А
бяхме започнали
да я градим
с много дълбоки основи
и с твърди, каменни тухли,
с нашите ръце дялани…
И дори се стараехме
да ѝ опазим цветовете,
като оставихме покрива
за по-после,
без да забележим –
ние,
и двамата непредпазливи,
че змиите са плюли
във всеки ъгъл, във всяка стъпка,
и своята отрова
като завет са ни оставили.
В увлечението си
не разбрахме
оставя ли се любовта без покрив;
оставя ли се тя да мръзне и студува
без къща?!
И пак
ти дойде от изток с всичките цветове на изгрева
за покрива,
а аз – от юг – с цялата гореща страст
за топлина в дома ни,
но сега
проклятието живее в нашата къща,
скрито
и на топло,
и сивотата царува в познатия предел;
плачат стрехите от всички страни;
останаха цветовете
да боледуват под нашите пръсти,
и плаче подранилата зима.




ДОГРАДБА НА КУЌА

Автор: Љубинка Донева, Р. С. Македонија

А
Многу убаво ја почнавме
Нашата куќа
Домот наш
Ти доаѓаше од Исток
со сите бои на изгревот
и јас од југ со сета страст на врелината
за да ја населиме топлината во домот
Сега
со земја во устата
и ѕвезди во очите
сакаме да ја продолжиме доградбата
на нашата почната куќа
до среде изѕидана
и неиздигната оставена

А
почнавме
со многу длабок темел
и дебел ѕид соѕидавме
од цврсти, камени тули
со наши раце делкани
И дури се мачевме
да ги довардиме боите
го оставивме покривот
за попосле
без да забележиме
невнимателни
ние и двајцата
камењарките се изнапикале
во секој агол, во стапка сека
и својот отров
како аманет го оставиле
Во занес
не сфативме
се остава ли љубов без покрив
се остава ли да мрзне и ѕемне
без куќа
И пак Ти
од исток доаѓаше со сите бои на изгревот
за покрив
и од југ јас, со сета врелина на страста
за топлина во домот
но сега
клетвата живее во нашата куќа
покриена
и на топло
и сивоста царува во познат предел
плачат стреите од сите страни
остануваат боите
да боледуваат под нашите прсти
и плаче зимата што подрани.


Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга „Мост към люляците” (2019) от македонски на български език от Любинка Донева.

Думи за автора:

Любинка Донева е родена през 1952 г. в село Соколарци, близо до Кочани. Тя е поетеса, детска писателка, литературен критик, есеист и лексикограф. Основното си образование е завършила в родното си село, а гимназия – в Кочани. Завършила е Филологическия факултет към университета „Свети Кирил и Методий” в Скопие със специалност „Южнославянска литература”. След дипломирането си тя работи като гимназиален учител и прекарва професионалния си живот като учител. Работата ѝ изостря възприятието към литературната естетика и я насърчава да помага и прави премиери на много млади автори. Тя е автор на поетичните книги „Дълбоката стая”, „Моята азбука”, „Подробности на светлината” и „Историята, която (не) следя”. Написала е следните произведения за деца: „Танцът и принцът на цветовете” – драматичен текст (включен в антология с драматични текстове за деца), „Как са се появили цветята” – авторска приказка (също включена в антология с авторски приказки) и „Царка Вятърка” – разкази за деца. Автор е също така на „Речник с остарели думи (в творчеството на Светлана Христова-Йоцич)”, както и на учебник по македонски език за ученици билингви с албански и турски майчин език (за втори гимназиален клас), и на учебник по македонски език, предназначен също за студенти билингви с албански и турски майчин език. Носител е на награда за първа книга, присъдена ѝ по време на международния фестивал „Стружки литературни срещи” (2015 г.). Поезия и литературна критика е публикувала в литературни издания. Участник е в няколко научни симпозиума. Член е на ДПМ (Дружеството на писателите на Македония) и е член на Управителния съвет на ДПМ. Била е член на жури за присъждане награда за литература за деца от ДПМ и е член на редакционната колегия на „Стожер”, бюлетин на ДПМ. Включена е в няколко национални и международни антологии и алманаси. Нейни стихотворения са преведени в Босна и Херцеговина, България, Италия, Словения и Хърватия, а също така са преведени и на английски език и са включени в международната асоциация на Световните писатели (World Wide Writers). Живее в Кочани.