автор: sara

Болка за смърт да жадуваш,
от любов душата си да разкъсваш
и пак ден след ден да умираш...
Още и още да чакаш,
за да усетиш,
че има нещо което...
не е само зова на сърцето...
На болката с болка да връщаш,
с любовта от любов да скъсваш.
Не като унес и сън да го чувстваш,
а да е днес...по-реално от вчера,
за да е истина утре,
когато ще е късно света да обърнеш.
Сбогом не казвай,
за да се върнеш...
Изпрати любовта си с любов,
както някога,
до края на болката...