автор: pastirka

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?

Млад е бил еленът – пъргав и красив,
но не се любувал дълго на живота.
Щом слухти съдбата, даже с мерник крив,
някой ще простреля теб в гърба с охота.

Жив и здрав от фронта татко се прибрал
и открил куршума, минал през капака.
Сякаш да убиват втори път видял
той елена кротък. Седнал и заплакал.

Знаел си, че тази кожа на елен
от смъртта жестока него е спасила
и почувствал свише че е защитен.
След години мама мен ме е родила.

Ако бе на фронта татко ми убит,
нямаше да зная нищо за живота.
Срещам аз в съня си погледа открит
на елена, дал ми правото на квота.