автор: IliaNikolov

Аз крача напред по широка пътека.
Пътека широка и стръмна, но лека.
И чувствам се сякаш съм в приказна зала,
която природата в мир е създала.

Стените са стройни, високи дървета,
протегнали клони високо в небето.
А покривът – гъста корона зелена,
със бяло и синьо тук – там оцветена …..
И ме обгръща отвред тишината.
Единствено леко шумоли реката.
И птиците тихо и кротко напяват,
отлитат, завръщат се, пак тука остават,
във тази безкрайна и приказна зала…
която природата с чар е създала.

И аз продължавам нагоре, където
под покрив зелен си шептят ветровете.