автор: rosi45

Този разказ е криминален, но доказва, че не винаги нещата са такива каквито изглеждат...и зад ужасното убийство се крие човешка драма
Петър седеше в инвалидната количка пред компютъра. В тази количка беше откакто се помнеше. Майка му посвети всеки миг от живота си на него. Развиваше ума му, още от дете, учеше го да мисли логично, учеше го на дедукция...в началото с разни игри. Знаеше, че не трябва да го оставя в тази количка да вегетира! Познаваше ума на детето си. Беше трудно, много трудно да завърши прогимназия, нямаше дори условия да го качи на автобус, в училище ако стаята беше на втория етаж, трябваше да бъде до него и да организира някак си нещата. Слава Богу учителите виждаха потенциала на Петър и й помагаха, както и съучениците му...На матурите се представи отлично!. За техен късмет, бяха в голям град и от тази година откриха гимназия за Ай-ти специалисти. Интересът беше много голям и се влизаше с висок бал, но Петър го имаше!! Майка му беше много щастлива- това беше мястото на нейното момче!Гимназията беше професионална, така че още със завършването й можеше да си намери работа. Най-после можеше да си отдъхне. Като се погледнеше в огледалото, виждаше колко й струваше всичко до тук- една рано състарена жена, и уморена...
--
Петте години в гимназията се изнизаха неусетно. Учителите много обичаха Петър- имаше невероятен ум. Класният му разбираше и жертвата на майката, съчувстваше й. Имаше познати в полицията. Отиде при шефа на едно от Районните управления, негов съученик.
- Здравей,Митко! Какво те води насам
- Не е за мен, аз нямам проблеми, добре съм. Имам един ученик, за който се подписвам с две ръце, че има уникален ум-съвършен Ай-специалист, направо факир на компа. Мисля, че може да ви помага много в работата тук. Той по рождение е инвалид физически, количката е всичко за него. майката- всеотдайна, има най-съвременен модел, с който бързо се придвижва, няма да ви е в тежест...Помисли моля те за това
- Разбрах! Ще направя всичко възможно и ще го взема под крилото си. Бъди спокоен!
- Много благодаря! Хайде, бъди здрав!
----
Така Петър започна работа в полицията. Беше му много интересно. Седеше в количката си до бюрото с компютъра и слушалки , и джиесем до себе си. Трябваше да бъде на разположение на всички, особено на тези, които са на терен- понякога искаха спешна информация. Приеха го в колектива много добре. А жените- все му носеха нещо вкусничко за хапване. Мъжете пък, ако имаха няколко свободни минути, сядаха при него да си изпият кафето и да си поприказват. Беше чудесен събеседник и много знания имаше. Понякога ги шашваше с цитиране на латинска поговорка, или цитат от Шекспирова пиеса, или за най-новата постановка на театър и...какво ли още не!
Днес беше спокойно, засега. Всички бяха уведомени, че е подаден сигнал за изчезнал млад мъж, от два дни. Покрай другите задачи, всеки имаше наум и това- не се знаеше от къде "може да изскочи заека". Слушалките на Петър светнаха, веднага ги сложи и изслуша внимателно бързо говорещия полицай, като си записваше всичко на любимия си бележник.
- Намерихме млад мъж, в едно малко селце , почти безлюдно, високо в Родопите. Съвсем в края на селото, седи в нещо като колиба, напълно изолирана, с окървавени ръце и нож, неадекватен, до него труп на много възрастна жена,върху нещо, което някога е било дюшек, две кози и две котки..вонята е непоносима...тази жена е живяла като скот, нямала е понятие кой век сме, да не говорим за година.За нея ще разпитаме на място. Единственото, което намерихме в него е едно оръфано листче с телефон, без име, и едно флаконче с лекарство, ще ти пратя снимки на телефона. Измъкни каквото можеш по тези две следи! Всичко!
Изведоха младият мъж, без никакво съпротивление, нито е правил опити да избяга, нито да се оправдава, явно не осъзнава какво е сторил!Качиха го в патрулката и тръгнаха към близкия град . Скоро Петър изпрати информация- както винаги бърз и ползотворен!
- Лекарството е за леки психически проблеми- маниакално поведение, страхове, депресии, не шизофрения или нещо от рода. Телефонът вдигна човек, който веднага се отзова като разбра за какво става дума. Психиатър. Не се направи интересен, че информацията за пациентите е поверителна и подобни глупости. Изпратих му снимката, която имаме в управлението на изчезналия мъж. Негов пациент е. Ето адреса. Инспекторът да отиде да говори с него- сигурно ще научи много неща.
---
В участъка разпитваха младия мъж. Имаше убийство, очевидно извършено от него.
-Разкажете, какво стана? Как се озовахте там? Защо извършихте убийство на една бедна, много стара и явно неориентирана жена?
---
Той чуваше въпросите, но бе потънал в спомените си. Ужасни спомени, които нищо не можа да заличи. Беше около петгодишен, когато му направиха първата пластична операция на пениса.
Лекарите си правеха експерименти с него. Вродена малформация, казваха. Последната операция бе, когато бе 14 годишен. Докторът опипваше члена му, а той умираше от срам, че получи ерекция. Манипулацията се извършваше с непълна упойка, беше само като замаян. Внезапно скалпелът, който той следеше с поглед, проблесна и последва ужасна болка. Едновременно с това, почувства и спазмите на оргазма. Защо, защо точно тогава?! Хиляди пъти си беше задавал този въпрос. Никой не знаеше, че от този момент нататък той се възбужда и изпитва оргазъм само, когато види ножът да прорязва нечия плът. Заради особеностите на пениса си, никога не посмя да се съблече пред жена и да се опита да осъществи нормален полов акт. Чете много, разбра, че условията на първия оргазъм се запечатват дълбоко в мозъка. Бореше се с всички сили, но това бе по-силно от него. И сега? Сега какво остава... Само Господ да го пази!
---
Мълчанието му много дразнеше следователя! Този на какво се прави?! Да не мисли, че ще се отърве! Всичко е толкова очевидно!
В това време се върна инспекторът, който беше при психиатъра.
- Спрете разпита, оставете човека на мира. Психиатърът всичко ми обясни. Да, той е убил, но ИМА абсолютни доказателства, че го прави в моменти на умопомрачение..има сериозен проблем в интимния си живот, още от малък, операции разни...травма! Ще бъде оправдан...