автор: sofia_air

Усещам есента, че приближава
по уморените криле на птиците.
Усещам я по тишината, която зрее като плод.
Усещам я, че се задава,
по гроздовете под лозниците.
По първите ята в небето, поели своя дълъг път.
Усещам полъха от нея,
по цветовете във градината,
чиито аромат напомня на сухи листи и земя.
По птичите гнезда, които ще зеят празни чак до зимата,
а после пак ще се изпълнят, но не със птици, а със сняг.
Долавям я, че идва вече дори по ласките на слънцето,
което гали уморено и вече не изсипва жар.
По странната тъга, с която наситен сякаш е и въздуха.
Тъга, която ми напомня за самота след весел пир.