автор: erka

...посъбрах ти нещата, невернице.
Тази вечер си стягай багажа.
Хващай пътя - не си ми потребна,
само ядове ми създаваш.
Захаросани песни ми пееш
да ми лепнат очите до пладне,
а когато съвсем притъмнее,
не звезди, а луната ми сваляш
и под нея в нефелна пътека
през блата и стърнища ме влачиш...
Твърде дълго след тебе, проклетнице,
от къртица по-сляпа се раждах...
Не изрових ни корен, ни вятър.
Не запалих по залез огнище,
само в джоба ми шепата камъни
безполезно пристъргват и нищят
на душата ми тъмната риза...

...ще изпаднат преди да усетя,
че по някакъв начин ми липсваш,
а през дупката в ризата свети...

...и ще гледам оттам как изчезваш,
а гласът ми ревниво ще вие -
Не осъмвай далече, надеждо,
и във джоба си камъка милвай!