автор: pastirka

"Смъртта разпитва вече кой си"

Кръстьо Раленков

Защо ѝ е на нея да разпитва,
когато даже отговор не чака.
Върви към теб, мечтите ти подритва,
изронила въздишките на мрака.

Недоизказан намек ти изпраща,
прицелва се в живот енигматичен.
Дървото на годините разклаща,
от корена страдание наднича.

Отложената нейна гилотина
сълзата ти превърна в капка восък.
Решила днес, че няма да отмине,
а ти решил си – милост да не просиш.

Издигаш се, прегърнал я щастливо,
отгоре падат светещите думи
на стиховете грапави, но живи
и побеждаваш нейното безумие.


06.08.2025 г.

Лек път към звездите, Поете!