Там на горската поляна
срещнали се две мецани -
Баба Меца Краснолика
и Мецана Преструвана
Спречкали се двете мечки
заради една пътечка,
фръцнали се както могат
за фасона си да спорят.
- Трябва първа аз да мина! -
рекла първата мецана,
ала Меца Преструвана
тропнала като за двама.
Ха на ляво, ха на дясно,
чак поляната им стана тясна.
Лапите си омотали
и с муцуни заорали.
Тръшнали се на земята
по листата, сред цветята,
като топка се увили -
даже косъм се не види!
Ех, че там се насъбрали
птички, зайчета пчелички
катерички, Вълчо, Лиса -
всеки от това бе слисан,
всеки с лапичка ги сочи -
двете мечки да нарочи.
Смях през сълзи се разтресе,
до небето се разнесе...
Като чудо таз гълчава
двете мечки разтървава
и засрамени пред всички
лапи стиснаха самички.
И на горската поляна
веселба накрая стана.
Чудна приказка това е
да се помни, да се знае!
Бой и врява не помагат -
за резил ще те направят!






