ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: TSA1701
 Днес: 0
 Вчера: 1
 Общо: 14233
Онлайн са:
 Анонимни: 1879
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 1879
 |  Две, три счупени плочки за малко щяха да го спънат. През деня успяваше да ги избегне, но нощем не ги вижда. Вродената му кокоша слепота често го подвеждаше.
Корените на старата липа бяха надигнали няколко плочки. Добре, че отблясъка от уличната лампа му позволи да ги види навреме. Бе загубил съня си още преди да почине Геновева. Половинката му го упрекваше с благ глас когато ставаше нощем да разхожда Мечо. Рунтавото куче винаги бе готово за разходки и само го чакаше да обуе обувките си.
… отдавна ги нямаше. Благоверната му го напусна преди десетина години. Не след дълго и кучето я последва. Остана сам. От тогава окончателно загуби съня си. Не вярваше, че човек може да живее без сън. Оказа се, че може. Стигаха му десетина минути вечер пред скучния телевизор и толкова… Помисли да си вземе друго куче, но болните стави го разубедиха.
Така остана съвършено сам. А децата? Е, те си имаха свой живот.
* * *
Пейката тая нощ е някак хладна и чужда. Бе валяло цяла седмица и дерето се бе напълнило с кънтящи, студени води. На места халите бяха подкопали ръждивия парапет. Вода. Дълбока , студена вода. Не знаеше защо му навява спомен за пристан, ром и леки жени. Тропическите пристанища, които обикаляше като млад помощник капитан на товарния кораб „Шипка“ бяха толкова вълнуващи.
Когато се изправи колената му изпукаха, като пантите на вахтен люк. Тогава ги видя. Двете тъмни фигури с прилепнали анцузи и качулки на главите се бяха отправили право към него. Младите тела подскачаха гъвкаво върху спортните си обувки и го приближаваха бързо. Единият, по-едър, носеше нещо дълго в ръката си. Другият пошляпваше с десен юмрук в лявата си длан.
- Деденце, имаш ли пари – прозвуча мутиращия глас на дребния. Не реагира. Живота го беше научил да премисля хладнокръвно и най-напечената ситуация.
- Попитах те нещо! Да не си глух!? – Жилавия започваше да губи търпение. Заподскача на едно място и се обърна към едрия, който се оказа, че носи нещо, като гумена бухалка – Рекси, тоя май нещо се ебава с нас. Що не му изтупаш пардесюто? Вижда ми се нещо прашно.
- Момчета – гласът му прозвуча спокойно, но уверено – не съм ви направил нищо. Защо не ме оставите на мира и не си продължите пътя?
- Рекси, тоя каза, че ще ни направи нещо! Чу ли го?!
Бръкна във вътрешния джоб. Извади ожуленото портмоне и го разтвори пред очите им.
- Това е. Десет лева. Вземете ги и да приключваме. Моля ви…
- Абе, ти ебаваш ли се нещо? Каква е тая жалка миза? Толкова ли струва скапания ти живот, а!?
В това време едрият издаде един нечленоразделен звук и вдигна дългия предмет. Бе готов за удар. Само след секунда… Всичко се случи много бързо. Старият капитан бръкна в десния джоб на дрехата си и извади сигнален пистолет. Дъщеря му все му натякваше да си носи нещо за защита. „Времето е несигурно, опасно – караше му се тя – а ти все нощем, по тъмниците се шляеш“. Той я послуша…
Червената светлина освети крайречната алея. За миг засенчи блещукащите звезди, луната, дори няколкото лампи, които още светеха покрай реката. Сигналната ракета се заби със свистене в стомаха на нападателя и прогори дупка, колкото да си промуши ръката през тялото му. Бликналата кръв не успя да я загаси и гърчещото се тяло остана да лежи със светещ корем на чакъла.
Очите на жилавия бяха станали големи, колкото фаянсови плочки. Приличаше на дявол заради червената светлина, която се отразяваше в тях. Реши, че стария няма повече изстрели и надяна едър месингов бокс на дясната си ръка.
Това бе последната му грешка. В тъмнината не бе успял да види, че сигналния пистолет е с две цеви. Когато се приближи достатъчно стария се прицели и изстреля втората ракета. Ярката диря отнесе лявата страна на главата му, отплесна се и се заби в прииждащите води. Остана да свети още няколко метра и угасна. Свистенето ѝ отстъпи на бушуващия тътен и всичко си дойте на мястото с изключение на двата трупа, лежащи грозно на алеята.
- Казах ви да ме оставите на мира, ама кой да ме слуша…
Приближи се до парапета. Водата се бе вдигнала още и заплашваше да залее скоро всичко наоколо. Хвърли в реката непотребния пистолет. После прекрачи тежко парапета с рахитичните си оловни крака. Тялото му за миг полегна на студеното желязо. После се преобърна и се загуби в пролетните вихри.
Публикувано от BlackCat на 09.07.2025 @ 12:40:29
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м а| Трета плътност | | автор: regulus | | 979 четения | оценка 5 | показвания 41730 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
| "На локалите с любов" | Вход | 2 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На локалите с любов от lubotran на 31.01.2026 @ 21:31:41 (Профил | Изпрати бележка) | Като възмутен гражданин не мога да се въздаржа да не изкажа отрицателното си отношение към този разказ. Как може този сайт да допусне на своите страници тази история разказваща (при това с графични сцени) за един изкукал старец (уж бил бивш капитан) който броди по нощите със зареден (двуцевен!!) сигнален питолет в джоба си с явното намерение да убие жестоко и безмилостно две деца които най-вероятно се прибират от дома на тяхно приятече с което са учили до този късен час. Помислил ли е Автора какво биха преживяли техните нищо не подозиращи любящи родители когато научат за трагичната съдба сполетяла техните невинни ангели?
Цензура трябва да играе за такива Автори и техните произведения! ЦЕНЗУРА!!!!! |
Re: На локалите с любов от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 31.01.2026 @ 22:37:15 (Профил | Изпрати бележка) | Разбирам провокацията ти, Луботран. Няма да ти отговоря. Само ще споделя, че написаното тук е детска приказчица за лека нощ в сравнение с други мои неща.
Затова дерзай и се запознавай. Има още много боб да изядеш докато ме попрочетеш.
Ако подържам любопитството ти, виж и това:
https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=161512&mode=flat&order=0&thold=-1 |
]
Re: На локалите с любов от lubotran на 31.01.2026 @ 23:30:21 (Профил | Изпрати бележка) | Интерсно произвдение си написал на младини. Напомни ми на произведенията на един мой бивш секилийник с когото лежахме заедно на времето на четвърти километър. Наду ми главата с подобни шедьоври, но нямаше къде да се скрия и ща не ща слушах и кимах одобрително с глава (беше по-едър от мен и го водеха "агресивен", та разбираш за какво става дума). Държеше да се обръщат към него с уважителното :"Велки Цицероне" и ако понякога неволно правех грешката да го нарека "Цецо" (кавото бе името му по документи преди постъпването) ставаше страшно и трябваше да разчитам на санитарите да ме измъкват от лапите му. Даже и докторите избягваха да правят подобни фатални грешки и винаги когато влизаха в стаята не пропускаха да започнат всеки разговор със задължителното: "Привет Велики поете-Цицероне, с каква нова гениална творба дарихте света днес?".
Надявам се че чувството ти за хумор не отстъпва на философските ти способности.
Обичам хумора и сатирата ( понякога даже попрекалявам , но не мога да се възсдаржа), даже и когато е за моя сметка. |
]
Re: На локалите с любов от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.02.2026 @ 10:36:38 (Профил | Изпрати бележка) | | Не знам да се лаская или да ти се сърдя, Лубо (ако разрешиш така по-кратко да ти викам). Винаги има по някоя фикция, дори и в най-скучноватите и лишени от фантазия текстове. Например в един счетоводен отчет плана за бъдещи постъпления и пеалби на фирмата винаги са основани на предположения, които понякога се доближават до фантастиката, отколкото до строги маркетингови разчети. За да живее, човек трябва да желае, да си измисля, да се стреми и да въжделява тези свои въжделения. Инак ще се приравни на един скучноват ИИ, или както го наричам Изкулент, монтиран с желязо, пластмаса и карбонови нишки. Няма по-скучна материя от тая. |
]
Re: На локалите с любов от lubotran на 01.02.2026 @ 14:38:01 (Профил | Изпрати бележка) | Лео, (ако разрешиш да те наричам така за по-кратко) написаното нямаше за цел нито да те иронизира, нито да те ласкае. Просто се изтръгна от мен и не можах да го задържа. Въображението ми води свой собствен живот и ми е трудно да го контролирам. Понеже из главата ми се върти в момента една идея за цял цикъл разкази със заглавие нещо като:"Някъде из околностите на четвърти километър". Та като пациент успял да избяга от там без моето специално разрешение и желание се появи този кратък коментар. Както се беше разтичал щеше да излезе цял разказ, но за щастие успях да го спра навреме.Надявам се да не е предизвикал сериозни бели и щети за моя сметка (ако ги е извършил, ще си платя разбира се).
Иначе мога да кажа че имаш моето уважение от впечатлението което съм си създал за теб базирано на прочетеното до сега (не обичам да хвърлям на вятъра голи ласкателства).
Наистина се оказва много жалко, че този сайт който се явява моят първи "литературен дом" се нанира в този упадък. Но вместо да оставяме "Стареца" да гасне и умира, не е ли по добре да се опитаме да го съживим и подмладим според скромните си сили? |
]
Re: На локалите с любов от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 03.02.2026 @ 07:45:55 (Профил | Изпрати бележка) | О да, Лубо.. Аз питая най-дълбоко уважение и мили спомени от двадесет годишното ми пребиваване тук, Бих желал да не прашасва и да живне, но... не знам как. Социалните медии заглушават всичко не толкова модерно. Явно не зависи и от качеството на написаното.. не знам!
Ако съм научил нещо, то е, че трябва да се развиваме, и ние и света около нас. Инак старото отпада твърде бърже. Ще срешненш много жаргони и диалекти в речта ми. Това не е преднамерено, нито някакъв тътрсен ефект с изключение на едно - две неща.
Това е реакция към абсолютния универсализъм към който ни тласка съвремието. |
]
RE: На локалите с любов от mariq-desislava на 09.07.2025 @ 17:31:35 (Профил | Изпрати бележка) | | Много добре написано, впечатли ме. Истерията с т.нар. локали е предсказана отдавна от Антъни Бърджес в "Портокал с часовников механизъм".{} |
RE: На локалите с любов от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 06.08.2025 @ 14:41:24 (Профил | Изпрати бележка) | | Много ти благодаря, Мария-Десислава! Дано да си остане само като един лош, написан спомен! |
] |  |