автор: BoboDux

Всеки си има свой край на света. Определен по неведоми пътища, но твърдо установен и очакван. Дърводелецът Боцко беше определил своя край на света за 28 октомври 2022 г. Някъде беше чул или прочел във вестник, че тогава ще дойде краят на света и беше повярвал в това с цялата си душа. Беше си приготвил прекрасен ковчег от качествена борова дървесина, открадната от фирмата, в която работеше. За съжаление във фирмата се оказаха много вярващи в края на света и тя фалира, защото всички „вярващите” постепенно развлякоха подготвените за мебели дъски, за да си правят ковчези.
Настъпи и 28 октомври 2022 г. Боцко се измъкна рано-рано от леглото и отиде на черква. Запали свещ, помоли се пламенно, причасти се, наля си два литра светена вода от купела и бавно тръгна към къщи. Извади от килера предварително приготвения ковчег и седна да чака края на света.
- Чудя се кога ли ще дойде? – почеса се по врата той. – Очевидно, няма да е сутринта. Сутринта хората трябва да идат на черква, да свършат това, онова... Така де, не е шега работа – край е това! После няма да има нищо! А и през деня Господ едва ли би започнал толкова дълга задача – нали и той трябва да обядва, че и да подремне след обяда... А вечерта? Да, вечерта е точно това, което трябва! Ако бях Господ, щях да направя края на света само вечер!
След като разумно разсъди по този начин, Боцко извади от бюфета ценната бутилка 10 годишна ракия и я постави на масата, до шишето със светената вода. Възнамеряваше да вземе бутилката със себе си, за да почерпи Свети Петър на входа на рая.
- Така трябва, той е свят човек! Довека ще ми бъде началник. Като стигна пред портите, ще му кажа: „Хайде да пийнем, Пешка! Хайде да седнем като хората, да си налеем по едно питие и да го изпием на екс! Да го измием със светена вода и тогава, ето, самият Христос ще се присъедини към нас. По-удобно е с трима души! Да налеем, шишето е голямо – ще стигне и за тримата. Че и ще хартиса да потретим... Красота!
Боцко не уточни пред коя врата ще срещне Свети Петър. След като отмъкна дъските за ковчега не му се вярваше да го вземат в Рая, ама то знае ли човек… Ракията беше добра, можеше и да свърши работа. Боцко погледна бутилката с гальовен поглед и устата му се напълни със слюнка. Удари още един похотлив поглед на бутилката и мъчително преглътна.
„Не! – отблъсна той натрапчивата мисъл. - Ако опитам и капка, бутилката вече ще бъде отворена. Свети Петър може и да се обиди. Може да си каже: „Ти какво, Боцко, не ме ли уважаваш? Искаш да ме омилостивиш с начената бутилка? Няма да стане!“
Боцко плю през рамо, дръпна лявото си ухо и се зазяпа през прозореца. Само че бутилката беше много изкушаваща и накъдето и да погледнеше, все тя му беше пред очите. Дърводелецът отново преглътна и плахо предположи:
- Ами ако отпия само една глътка и след това долея шишето със светена вода? Е, ще го разредя малко, но то е толкова малко, че Свети Петър едва ли ще забележи! Пък и водата е светена все пак!
Възхитен от досетливостта си, Боцко скочи, разви капачката и надигна бутилката. Парливата ароматна течност се изля на волни потоци направо в гърлото му. Беше божествено. Дори видя портите на Рая.
- О, по дяволите! – възкликна той. Беше неприятно изненадан, когато видя какво е направил. – Половината отиде! Сега Свети Петър със сигурност ще се обиди! Е, и да го долея, оня дърт пияница ще забележи, че е с вода, пък макар и светена. – Боцко обори глава и разкаяно подсмръкна. - Дяволът ме обърка! Дяволът…
Разстроеният Боцко накрая реши, че не си струва да почерпи такъв уважаван човек като Свети Петър с половин бутилка, допи останалата ракия, изпи я с литър светена вода и заспа в чисто новия си боров ковчег, напълно забравяйки за предстоящия край на света.
А краят на света така и не настъпи на 28 октомври 2022 г.