Нощта лети над нелюбовната земя,
устремена към своята неустановеност.
Бързам да стигна там преди да съмне -
тази нощ е балът на магьосниците.
Трябва бързо да си надяна маската
защото камбаната ще бие полунощ,
мъглата ще започва да се вдига
и Господарят ще извика името ми.
Всеки от нас е скрит под маската си.
Душа до душа, като последна светлина.
В такава нощ възкръсват злите сили,
надяваме си маските, за да се скрием.
Прах до прах, мъглата се разсейва.
Една по една пристигат маските,
до сутринта коя от тях ще оцелее…
Пареща милувка гори лицето ми.
Огънят в очите ми топи веригите.
Утре няма да има „от другата страна”.
Бързам да стигна там преди да съмне -
преди Господарят да извика името ми.