автор: sofia_air

Обичам неочакваният дъжд,
отронен от въздишката на лято.
Почукне плахо. Плисне изведнъж,
докато търся пръски по стъклото.
Красиво е, когато се смрачи,
току в цвета на изкласило пладне.
И бурята а-ха да се сниши,
потегля, доловила, че е жадна...
Замирам пред внезапната дъга,
извила гръб в небесната поляна.
Докато питам: в тази сухина
отде се взе? И ето, че я няма.
Обичам изненадите във цвят
да ме задъхат с бързина и хубост -
гравюри в кръговратния живот.
Без тях мигът ни и петак не струва!