автор: Oldman

Спомням си детенце,
казваха ѝ Мѝше.
Михаела сигур,
името ѝ беше.

Бе дошла на гости
при свои роднини.
Весело детенце,
със очички сини.

Веднаж си говорим
двамата със нея.
Едва въздържах се
да не се засмея.

Със вид сериозен
сподели ми тайна.
Пазила я дълго,
от кого, незнайно:

- А пък, чичо Илко,
аз спя като тъпан!?
- Рекли са ѝ сигур,
че спи като къпана...

Тогаз се замислих:
- Въобще спи ли тъпана?
Тъй блъскан и лупан,
да спи като къпан!?

Тежка е съдбата,
мисля си, на тъпана.
Нищичко не сторил,
той отнася боя.

- Да, не му е лесно.
Не е много честно,
само да го бият.
И е прав, горкият!

Случвало се даже,
от бой да го спукат.
Той търпи и трае,
сякаш не му пука.

Всички веселят се,
пеят, вино пият.
- Той какво е сторил,
та го толкоз бият!?

Туй не се понася.
- Толкоз бой отнася!
Съжалих го, честно.
Хич не му е лесно!...

29.04.2025 г.