автор: Oldman

Казват, „Пише, както диша“.
Мисля, че е място тука
да намесим и наука:

- Дишането е спонтанна,
естествена респирация,
жизнено необходима
в житейската ситуация.

И така, във частен случай,
нека да поразсъждавам,
като своя стил на писане
тук за пример аз ще давам:

- Знам, дълбоко като дишам,
доста дълги оди пиша.
Това ще го разберете,
ако ХуЛите четете.

- Дишайки на пресекулки,
пиша къси завъртулки:
Епиграми и двустишия,
или пък четиристишия.
Но това се случва рядко,
и при мене трае кратко.

Доста съм си приказлив,
някакси непредпазлив.
Човек има мисли разни,
ала щом е с тиква празна
пише разни-безобразни.
К’вото му в главата щукне
го записва, да не пукне.

А аз, най-свободно дишам,
глупости когато пиша.
Те са моята стихия.
Туй не мога да го скрия.
И това ме занимава.
Да скучая ми не дава.

Пуста пенсионерска участ!
Доживях да ми се случи.
Този навик ми бактиса,
но не ще се куртулисам.
Нови сили той ми дава
и живота удължава.

С самотата си се боря:
- Няма с кого да говоря.
То, на моите връстници,
пълни им главите с трици:
- И при нужда и без нужда,
само болести обсъждат.
Чак човек да му призлее,
ала да ги спре не смее.

Слуша ги и им съчувства,
щото той подобни чувства
е изпитвал, но си трае.
Халът си отлично знае,
но не иска да прехвърля
своя душевен боклук
на гърба на някой друг.

Това, мене ако питат
си е доста невъзпитано.
Всеки дертове си има,
понякога чак за трима.
Нека да не се товарим
и със чуждите товари!...

Май и аз ви натоварих.
Трябва ми самоконтрол.
Но поне се разтоварих,
че са дертовете бол...

А сега ви пожелавам:
- Нека в тези светли дни
само благодат и радост
пълнят вашите души!

18.04.2025 г.