автор: Oldman

Спомням си, като деца
зиме, как брояхме дните,
колко са до Първи май!
Детското сърце не трай!

Дойдеше ли Първи май,
балчишките пишлемета
се окъпвахме в морето.
Казвахме му „Първа баня“.

Помня, винаги тогаз
лудия Иван бе с нас.
К’во му пречи, беше луд.
Къпеше се в този студ.

Гол на кея се съблича,
към морето се затича
и се бухне във водата.
Плува той във негов стил.

Лично той го бе открил:
- Гол, обърнал се по гръб.
Даже име бе му дал:
- Стилът „Параход с коминче“.

Но нещастното коминче,
свито, вижда се едва
във студената вода.
Но това не бе беда!

Скачаме след него ние:
- Студ! Сърцето ти се свие!
Поплуваме съвсем малко
и след къпането жалко

изскачаме като тапи,
настръхнали от водата.
Измръзнали, но доволни.
След това... лежахме болни.

Това бе за нас геройство:
- Спазили сме ний традиция:
Първомайска Първа баня!

А за истинското къпане,
чакахме да дойде лято.
Детство мое, чисто злато!...

06.04.2025 г.