автор: pastirka

Мъжът ми е актьор висока класа.
Почти не го усещам, че ме менти.
А седнем ли на празничната маса,
обсипва ме галантно с комплименти.
Салатите ми били първокласни,
подредбата ми с вкус, по етикета.
Понякога послъгва, туй е ясно,
но хващам му се често, общо взето.
Да знаете в нощта новогодишна
какъв проблем Станойчо ми сервира!
Без пиене не може той да диша
и затова изпратих го за бира.
Шампанско бях му взела, ала скрих го,
защото ще го гръмне много рано.
От ъгъла с промоция купѝх го –
жена съм предвидлива и прибрана.
След двадесет минути позвъни се.
Отворих бързо аз с черпак в ръката.
Тълпа нахълта и не посвени се,
без малко да изкърти тя вратата.
Край масата мъжът ми настани ги.
(Той как събра за нула време всички?)
Извадих допълнителни чинии
и вилички, салфетки и лъжички.
Курдисаха се – гости наготово!
Един да бе донесъл нещо... Няма!
Уж бива ме на приказки, дар слово
загубих в олелията голяма.
Познавах част от тях, но неколцина
ми бяха абсолютно непознати.
Настройката ми празнична се срина
и исках бързичко да ги изпратя.
Но моят мъж във всичко ме надмина.
Мезета взе да слага и салати.
Наля ракия от един роднина,
която бях затулила в мазата.
Сланина им наряза. А сармите
броих по две за всичките да стигнат.
Не смеех да си вдигна аз очите –
издаваха ме те, че съм сърдита.
Надуха музиката до тавана,
един по масата ни затактува.
А мъж – смелчага – пръв от всички стана
и след поклон със мене затанцува.
Не можех да откажа. Бях с престилка
и нямах време рокля да си сложа.
В лице приличах на една костилка,
попаднала под острото на ножа.
В дванайсет, след речта новогодишна
шампанското изстреля в полюлея
Станой и той се счупи. Спрях да дишам,
а друг – напил се – почна да се смее.
Събрах стъклата, да не се порежем
и да не почва Новата с ранени.
За да научим нейните кроежи,
късметите ни бяха споделени,
но не с децата наши или с внуци,
а с някакви си улични хайвани
и сбирщина квартална на хайдуци,
но... нека между нас да си остане.
Е, как да вярвам, че ще е честита
годината, която влезе в сила?
Омахаха ми баницата вита
и всичко до трошичка, майко мила!
Станой без бой призна, че ми отрови
посрещането с неговите гости
и обеща, че няма да изрови
такива до великденските пости.
Остава ми да чакам. За какво ли?
Късметът ми за плаж да ме намери.
Но клоните навън със сняг наболи
присмиват се на празните химери.