автор: Marta

В роклята си с цвят на прясно зеле и
плисирана като листата му пола
една местна неизвестна поетеса
за награда качва сцената.

Стъпалата са възтесни и
се клатят стъпалата,
поетеса неизвестна
си намества очилата.


Ей, на косъм се размина -
качва, слиза, не се спира…
горе, долу - не е лесно,
тук ли днес ще се умира?


Стъпалата се люлеят,
тесни, дървени и стари,
вече трети път се пъне,
ще успее ли, другари!?

Залата е дъх стаила,
даже никой не се кашля -
откъде е тая сила -
за четвърти път, бе нашта?!

Тя не се отказва лесно -
този връх от три степенки
го превзема често, честно -
дайте триумфална лента!

Стъпалата разтрепери
тази местна поетеса,
неизвестни намерения
там и пазят интереса.

Зелевата рокля стана
маринована салата -
слезе вече от Балкана
поетеса непозната.