Не отзвуча ли тази песен
след мен - случен минувач.
Светът разглезен и суетен
изчезва в падащия здрач.
Смъртта на старата вселена
очите ми ли заслепи
или все още неродена
в тях пролетта ще се смълчи.
Забрава - всичко си отива...
Ще скъцнат старите врата
и този миг ще се превърне
с мен в послепис от вечноста.
А аз ще знам, че съм сънувал...
Останал с мислите си сам
денят заспива непробудно -
вън - пред заключения храм.