автор: ivomir

Вятъра ... Донесъл шепота на собствените ни мисли и отнесъл част от мечтите ни.....


Шумят листата на стария орех
и в тъмнината се прокрадва спомен...
С дедите си - звезди не спорех-
оставам камък от сърце отронен.

За нашата дъщеря мечтая само,
на прага след години да застане,
да те прегърне нежно :" Мамо,
такова беше лятото с баща ми."

Сливенско лято - горещо, ветровито,
изпълнило небето със звезди.
Дали ще помниш мила, че с краче отвито
преплела си си сънищата с нашите мечти.

Под стария орех слушах листата
и вярвах, че тук си щастлива.
Не си отивай, не затваряй вратата
ти сливенско лято - ветровито и диво.