автор: Pipilota

Някои чувства са като дъвка, залепнала за косата.
Връхлитат внезапно и хвърлят във паника.
Мястото на дъвката не е на косата,
както и това, за което говоря.
То има име, което не знаех.
Знаех само, че е дъвка за мойта душа.
Дърпам, мачкам го, но все е тая.
Здраво е стиснало кичур коса.
Хайде, режа го, стига съм носила
като лепка безформена тежестта на страха.
Самота, изоставеност, дойде ви края.
Ножа взех ...

Пак ще поникне коса.