автор: chernotopetno

Жилетката ми кукличката не хареса,
и дълбока мъка аз понесох.
Запратен бях във ъгъла дори
и там кълнях и псувах я Умри.

Грешите верни друже
аз гледах на хората да служа,
затова признах си да ,
провокирах бедната жена.

И после втори път успях,
О Господи направих грях,
Защо ли тя да ми се извини,
дано поне всевишния да ми прости.


(и ми олекна )

Вместо да я попърджам, тя ми беше муза. Хихик....