автор: fadul

Още навремето Боби Михайлов спаси достойнството на българските кандидат-младожецци!
Те, горките, бяха тръгнали да се инфлуенсват от американските си колеги и да падат на колене пред пълни стадиони, за да предлагат брак на приятелките си.
У нас обаче пълни стадиони отдавна няма, благодарение усилията на Боби, освен ако мачът не е между отборите на Ку-ку бенд и оркестъра на Тони Стораро. Наследникът на Боби - Гонзо, върви по неговите стъпки, и стадионите у нас си остават предпочитано място за уединение.
И слава Богу - да предложиш брак пред пълен стадион е всичко друго, но не и любов! На мен по ми прилича на изнудване, тия американци го карат през просото: изплющял си се пред 50 хиляди души, проснал си се на колене, и тя какво - да каже истината пред всички ли?
- "Скъпа, ще се омъжиш ли за мен?!"
- "Сори, миришат ти краката!"
Там, където хепиендът е издигнат в култ, няма място за импровизации.
От една страна, американските мъже демонстрират типичната задокеанска предприемчивост - играта се играе по ТЕХНИТЕ правила, ТЕ решаваш КОГА и КЪДЕ, общо взето - вече е решено, жената само е уведомена пред...доста свидетели.От друга обаче допускам, че изтръгнато насила "Да!" след края на мача често бива заменяно от рязка амплитуда в настроението и диалози от сорта на: -"Ти крейзи ли си?! Как можа да ме изложиш така, изви ми ръцете пред половин Минесота?!Тръгвам си, повече не искам да те виждам, донт кол ми ъгейн!!"
- "Не го прави, дарлинг, не оставяй нашето бейби да расте без фадър!"
- "То е от Питър, ти къде се буташ!"
Виж, типичната българска романтика - предложение в ресторант навръх 14-ти февруари, елиминира вероятността да се стигне до Питър (по нашенски Петьо.) По-скоро тя ще ви отреже още когато глътне годежния пръстен, скрит за ефект в тирамисуто й. И да не ви спести онова за миришещите крака - да чуят, да чуят най много около 50-100 души, а не населението на Люлин.
Чиста работа, дискретно разчистване на бъдещи терени, най-много накрая сметката за ресторанта да бъде поделена между двамата въпреки датата.
Та, с две думи, героят от САЩ 94 не вдяна нищо от американския подход към брака. Заложи на добре разработените модели, а българското мъжко човечество така и не надскочи нивото си.
Само една прослойка е доволна - Петьовците, дискретността винаги е била най-силното им оръжие.
Запалянковците пък...тях кучета ги яли! Най-важното е да борим демографският колапс чрез опазване достойнството на самците!