автор: yotovava

Засявам тишината с гръм,
с предчувствието за градушка.
Не помня съм, или не съм
афиш, от вятъра полюшван,

с куп избледнели имена
от филм – отдавна прожектиран
на овехтелия екран.
Но себе си там не намирам.

И като в есенна гора –
в постеля с яворова шума
луната – сребърна пара,
търкулна над града безшумно.

Аз с нея лихвите платих.
Главницата е друго дело.
За сбогом ти оставих стих.
И можеш да си тръгнеш – смело.