Те са бягали тези кокичета -
така са се запъхтели!
Развълнувани и различни -
до неприличие бели.
Едва сдържат смеха си -
споглеждат се над пръстта,
Слънчеви и невръстни.
Вятър им е баща.
Научил ги е на дързост,
на безпокойство и светлина.
Осмеляват се посред зима
да си говорят за пролетта.