автор: pc_indi

Дванадесет вагона влак-
като една година,
която няма да се върне пак.
Не я лови бариера- мина.
Дванадесет вагона, пълни
с какви ли не неща...-
с тревоги, с гръмове и мълнии,
със смях, възторг и суета,
с порой от думи, плачовЕ,
с отдаване на чест,
с пълно, пеещо сърце,
с безпаметна любов... И без.
Едни пък, нямаха търпение-
все хубави и скъпи хора,
взеха, че слязоха в движение-
направо тръгнаха нагоре.
Нов влак ни кара Машиниста.
Прекачване... На добър час!
Блестят вагоните... Да пазим чисто
и да е по-красиво с нас!
Какво да пожелаем? ... Лек път!
И дълъг. Да не пътуваш сам.
Багажът ти да е прибран в ума,
в сърцето
и да не му е тясно там.
Да ти е весело купето,
красива музика да имаш
и живописни гари, дето
да искаш да се снимаш.
Без време никой да не слиза.
Любовта да няма срок.
И всеки да си има риза,
и всеки да си има Бог.
Лек път! Кондуктора ще мине.
Билетите- приготвени на масата
до хляба, и солта, и виното.
Един е пътя,
независимо от класата.