автор: yotovava

През зимата рисувам само с туш –
защото светлината е оскъдна.
И с всяка кал по мокрия ботуш
копнея пролетта да ми се сбъдне.

Да се усмихнат – цветни и добри,
зад мътните прозорци всички хора.
И грейнат ли – безмълвни призори,
най-сетне към света да се отворят

И птиците, завърнали се тук,
след дългия си полет уморени,
да спрат под навеса с ръждив капчук
и слънцето да плисне в мойте вени.

Най-сетне да изляза от съня,
във който мислех, че си ме намерил.
Недей изпитва някаква вина –
аз кътам само обич и доверие.

Щом плъзне към сърцето топлина,
дано усетя, че съм още жива –
когато се сбогувам с твоя сняг
и зимата, която си отива.