автор: yotovava

Това е лудост, с теб сме прокълнати,
отвара с беладона ли изпих?
Разбърка календарът всички дати
и празниците нареди на стих.

Красиво е. Обичам тишината.
Вкуса и мириса на есента.
За тебе аз съм все тъй непозната –
на спирката окаляна в дъжда.

Да бе отминал. Кратко и набързо.
Кой бяс ли ти подшушна, че съм там?
И мислите ми, вързани на възел,
завряха като в дяволски казан.

Да бе си тръгнал. Гонех автобуса.
Защо за миг не пожела да спреш?
Когато много обич си пропуснал,
в душата си отглеждаш таралеж.

И той обсебва всички листопади,
краде им златото и сладостта.
Ревниво къта спомена за клади,
подир които властва пустота.