автор: LeoBedrosian

Напоследък в нашето общество се забелязва една тревожна тенденция. В мъглата все по-отчетливо се стеле една неяснота, която постепенно се просмуква в общественото тяло и му носи едно значително безпокойство.
Тази тягостна неяснота, тази грязна непълнота се напластява незабележимо, но трайно и замазва и без това неголемите ни способности да си отговаряме на жизнено важните и не дотам съществените въпроси. Та за какво става дума? Нека най-после да разясним за какво иде реч. Това, за което говоря е един въпрос и той е:

КАКВО СТАВА?

Това, което носи особено безпокойство е, че този въпрос все по-често се задава от най-младите, жизнени и дееспособни мъже. На всякъде, дето се срещнат те задават един и същ въпрос: Какво става!? Често пъти те питат други, толкова млади и здрави свои приятели от мъжки пол, които тихо се подсмихват под брада, защото този атрибут е все по-често срещан сред тях. Сякаш дълбоко в себе си знаят неговият отговор, но външно им е все по-трудно да дадат ясен и непротиворечив ответ. Но страничния наблюдател остава с впечатлението, че тези млади и здрави мъже не знаят какво става. И той ги пита с истинска почуда, граничеща с покруса. Как така, какво става? Нима на тях не им става? Или не знаят как става, кога, къде и по какъв начин става? Остава да си зададат и въпроса „Защо става?“ и това би било пагубно не само за тях и тяхното самочувствие, но и за цялата съвременна популация.

Това, което прави впечатление на наблюдателя е, че този екзистенциален въпрос се задава предимно от онази млада и жизнена мъжка популация, която трябва да има най-прекия и сензитивен негов отговор. Вероятно по-зрелите и опитни мъжки индивиди отдавна са разбрали какво става и затова по-рядко можеш да ги чуеш да го задават. Въпреки, че и при тях не рядко може да се чуе въпросът: „Как да стане?“, чийто отговор те добре знаят, но предимно теоретично.

Друго, което може да отбележим е, че за женската част от населението този въпрос почти не съществува. Нашите нежни половинки, като че ли отдавна са намерили неговия отговор и добре знаят, че просто трябва да става. Те рядко се интересуват от отговорите на другите екзистенциални въпроси, дали, кога, как и защо трябва да става. За да сме максимално честни една част, бих я нарекъл най-добрата част от тях, знаят добре как става и това ги прави едни незаменими помощници в тоя процес, от който, да си кажем, те пряко са заинтересовани. Но не малко просто си лежат и чакат да стане, което до някъде оправдава поставянето на въпроса от нас – мъжете.

И така, да обобщим. Макар въпросът: „Какво става?“ да очертава една тревожна тенденция в обществения организъм, то това не бива да ни обезсърчава. Неговото поставяне трябва да ни стимулира да търсим повече сензитивно-емоционален отговор и да не се боим да си поискаме съдействие от останалите важни участници в процеса, които не са по-малко заинтересувани от решаването му.