автор: BlackCat

Да, така е, разпилявах пътьом,
блъсках се нелепо в изненадите,
не отдръпвах крак, когато ме настъпват,
и глава не свеждах, като хвърлят камъни.
Да, глупашки си подавах бузата
(и това със притчи няма нищо общо).
Докато ми беше прегладняло, други
богатееха с около трийсет гроша.
Да, нахраниха ме - с купичка илюзии.
За десерт се запознах с вратата
(от страната външна, между другото),
с даден шанс да продължа нататък.
Да, това са само оправдания!
Всъщност сбърках. Много, много сбърках.
Исках на спасител да играеш,
ала ти защо, защо не ме излъга?
Направи' си все пак план за отстъпление -
натоварила съм те с премного вяра.
Да, така е, ти си ми спасение,
но ще сбъркам, ако го призная...