автор: zinka

Тази късна, нелепа любов,
като трънче в сърцето ми впита,
като стих, като вик, като зов,
като птица която отлита,
като мамещ сребрист ореол,
над съня ми в зелените мрежи,
като есенно-зимно гнездо
под снежинки от мними надежди...
Тази късна нелепа любов –
много чужда, но толкова близка,
като изстрел по време на лов,
в който аз да съм птицата искам
и да бъда заветната цел
на щастливеца с пушката – тоя,
над ранената мен се навел,
да му кажа с очи: аз съм твоя,
който моя живот си отнел
за да видиш в очите ми своя.