Във съседство с мен живяха
дядо Петко с баба Недка.
Бяха интересна гледка
дядо Петко с баба Недка:
Той, висок като върлина,
тя пък – метър и пол’вина.
Кльощав той а тя дебела
като бухнала франзела.
Той добряк, а тя чепата
и проклета във червата -
комбинация позната.
Постепенно остаряха,
зъбите им оредяха.
Просто, никакви ги няма.
Не че е голяма драма –
сложиха ченета двама
и пак сладко си похапват.
Двете пенсии им стигат –
цели четристотин лева!
Като наберат коприва,
им остава и за гости.
Пък и често има пости,
тъй че много са доволни.
А не са и толкоз болни...
- „Кат’ швийцарски съм чисовник“,
хвалеше се дядо Петко.
- „Точно в седем са изпишквам,
след минута съм изакан.
В осем вече аз съм буден
и оглеждам се учуден“.
Слушам – бабата опява.
И мърмори. Не престава:
- Пак пикал си във кревата!
Как не ти увря главата!
Непрекъснато проблеми.
Дяволите да те вземат!
Погледни се, засрами се!
Виж на колко си години.
Заприличахме на свини!
И за нищо ти не пука.
Не поглеждаш даже внука!...
Дудне тя и не престава.
Мене чак ми прилошава,
но са правя, че я слушам.
Кимам със глава послушно,
ала мисля си в акъла,
така някак, простодушно:
- Да не беше баба Недка,
да ма хока и ми вика,
аз и кипрата съседка
бих оправил дет’ са вика.
Хубава е кат’ хамсийка,
пустата комшийка Сийка!
И си мисля – „Ох на дяда,
гургуличката ми млада“!
Ама пуста дърта чума,
нещо много ма ревнува.
Вече седмица – ни дума,
че и моите не чува.
Дебне да не я погледна,
дъртата брантия ниедна!
Аз са правя, че не чувам
и на улав са преструвам.
Правя са, че съм изкукал
и въобще, че не ми пука.
Ала мозъкът ми шава,
щом судоку аз решавам.
Следя всичко, дето става
в скапаната ни държава.
Ето, слушам в новините
к’ви ги вършат маскарите,
дето тъй ни управляват,
че направо ми призлява!
- „Ех, затриха ни, си казвам,
кат’ си траем, будалите.
- Пропиляха на народа
и живота и мечтите!
Нека те да им преседнат,
да не могат и да седнат!
Да ги мъчи маясъла!
Да им са отвей акъла!...“
Тъй кълнеше дядо Петко,
като слуша новините.
Слуша ги и се ядосва.
Много нерви туй му коства.
А пък нервите се късат
и не се възстановяват.
- Ех, съсипаха я, казва
дядо Петко, таз държава!
Тъй ми е опротивяло!
Гадно ми е, като цяло!...
Илко Илиев
08. Септ. 2021 София






