автор: ivliter

И откъде ли родната земя
намира още сили
да ни донася всяка пролет
ластовичия цвъртеж,
и мирис на треви,
и аромати
на цъфнали цветя!?
Да пълни кошниците наши
със зрели плодове все още,
живот да ражда и да бди над него,
на вятъра да се усмихва
и да търпи капризите му буйни;
да се усмихва лъчезарно
на слънцето и на водите сини,
да бъде неизменно весела, грижовна!?
Такава е на майките съдбата…