автор: rusty_camper

*(С извинения към Хемингуей)*

Стария Санде, известен в махалата като "Оня с лодката дето все нема файда от него", не беше хванал свястна риба от 84 дни. Всъщност, единственото което беше хванал през това време беше хрема и забележка от социалните, че морето не е място за събиране на пластмасови бутилки.
"Много ти разправям бе, Санде," казваше жена му Гина, "зарежи тая работа и почни да събираш кабели като брат ти Къньо. Той барем си купи чисто нов Голф двойка!"

Но Санде не се предаваше. Всяка сутрин излизаше с олющената си лодка, която приличаше на нещо, което дори и Перла (местната автоморга) би отказала да приеме. На носа на лодката гордо се вееше надпис "Късмет", изписан с червена боя и три правописни грешки.

В продължение на 40 дни с него беше излизал и малкият Асен, но след като единственото което хванаха беше един джапанки и половин гума от Лада, майка му го прати да работи в сергията за риба на пазара. "По-добре да продава риба, отколкото да я не лови", беше мъдрото ѝ заключение.

"Днеска ке им покажа я!" промърмори Санде една сутрин, докато си слагаше своята любима шапка "Адибас" (с три ленти). "Ке фана такава риба, че и тая от фейсбук, как ѝ беше името... Поли Генова, и тя ке ме лайкне!"

Морето беше спокойно като заспал общински служител преди обед. Санде загреба навътре, подминавайки традиционните места за риболов и няколко изненадани делфина, които не можеха да повярват, че някой доброволно отива толкова навътре с лодка, която изглежда така сякаш е оцеляла от потъването на Титаник.

И тогава я видя. Рибата. Толкова голяма, че първоначално помисли, че е халюцинация от ракията, която си беше позволил за закуска (за смелост, разбира се).

"Мааааму стара!" възкликна Санде. "Тая е по-голема от къщата на кума Митко, а той нали уж работи в общината!"

Последва епична битка, която би направила чест на всеки екшън филм с Джейсън Стейтъм, само дето вместо мускулест плешив англичанин имахме леко прегърбен ром с шапка "Адибас" и небръсната физиономия.

"Абе рибо," подвикваше Санде между дръпванията на въдицата, "що не вземеш да се предадеш, а? Аз черпя после с боза!"

Рибата, която Санде кръсти "Мерцедес" (защото беше голяма и лъскава като колата на кварталния лихвар), продължи да дърпа лодката все по-навътре в морето. След три дни на преследване, единствената храна която беше останала в лодката бяха две вафли "Морени" и половин парче баница от преди седмица.

Когато най-накрая успя да умори рибата и да я докара до лодката, Санде осъзна два проблема:
1. Рибата беше по-голяма от лодката му
2. Акулите в Черно море май не бяха изчезнали, както твърдеше Discovery Channel

"Ей, тука да не е шведска маса бе!" развика се Санде към акулите, които започнаха да нападат улова му. "Я си търсете друга риба! Тая е за сватбата на малката Анжелка!"

След епична битка с акулите, използвайки всички налични средства (включително и една джапанка, която някак си беше оцеляла от предишните му риболовни приключения), Санде успя да се добере до брега с това, което беше останало от неговия "Мерцедес" - основно кости и една опашка, която приличаше подозрително на перка от делфин.

Когато се върна в пристанището, цялата махала се беше събрала да види прословутия му улов.

"Абе, Санде," подвикна кум Митко от общината, "тва дето го мъкнеш да не е от оня делфин дето го търсят от екологията?"

"Кой делфин бе, кум Митко?" отвърна невъзмутимо Санде. "Това е най-голямата риба в Черно море! Беше. Преди да я намерят ония досадници акулите. Между другото, някой да има ракия? За медицински цели питам."

Малкият Асен му донесе бутилка ракия и пакет цигари "Виктори", докато махленските клюкарки обсъждаха дали Санде не е попрекалил със сутрешната ракия.

На следващия ден Санде се върна към обичайния си риболов на джапанки и автомобилни гуми, но вече с нова история за разказване пред кръчмата - история, която с всяко следващо разказване ставаше все по-невероятна, а рибата - все по-голяма.

А морето... морето си остана все така пълно с мистерии, пластмасови бутилки и един много объркан делфин, който все още се чуди как опашката му се озова в махалата.

*Край*

(С уточнението, че всяка прилика с реални риби, делфини, акули или общински служители е напълно случайна и неподлежаща на проверка от данъчните власти.)