Позитивно днес искам да мисля,
но как може да стане това,
щом що събуждам се сякаш изстискан,
а току-що започва денят?
Слънце ясно в небето изгрява,
но студена е днес утринта –
осем градуса. Кой ще повярва,
че едва-що дойде есента?
Новините и те ме шокират:
тук побой, там убийство в нощта,
паднал в шахта човек и загинал,
друг на пътя едва оцелял...
Вземам молив и лист за утеха,
съчинявам куплет след това.
Към света по друг начин поглеждам,
по-различен го виждам сега.
Да, животът навън продължава –
ту нещастен, ту даже щастлив.
На Живота портрети ще правя
от куплети, докато съм жив.