автор: osi4kata

Беше отдавна. Мислех, не мислех,
слушах сърцето си. После болях.
Сова отнасяше болката с писък,
сутрин осъмвах, каквато си бях.
Беше живот тъй наситен и шарен,
често обърквах доброто със зло.
Слизах нарочно на грешните гари -
да проверя дали има защо
да ги пропускам. Обичах, презирах.
Бях изтъкана от здраво влакно,
с две три ваксини срещу умиране.
Вярвах във вечната чиста любов.
Прелетни птици. Орляци приятели.
Приказки, сол и текила с лимон.
Розови изгреви, пурпурни залези
и атмосфера за милион.
Пееше пясъкът, бавно изтичаше.
Шарени истини. Калейдоскоп.
Първото истинско мое "Обичам те!"
ще ми е вярно навярно до гроб.
Или пък - не. Не ми трябва да зная.
Както се казва - всичко тече
и е маркирано с дата за трайност,
но ми се иска да имам две.