автор: ivliter

В шибано време, братя, живеем,
въшките храним с плътта си,
с духа си ги храним.
Тлъсти кърлежи смучат кръвта ни,
изпиват ни силите –
зли паразити прегризват ни жилите.
Преялите алчно посягат отново
към залъка сетен
и залъка сух от устата ни вземат.
А после горещо ни пак убеждават
колко хубав сега е животът –
сит на гладен вяра не хваща.
Ограбват деня ни, крадат ни мечтите
и после с отнетото от гърбовете ни
най-снизходително ни подпомагат –
подхранват си егото
и не помислят,
кой ако ни няма, ще им слугува.