автор: sofia_air

Тази вечер светулки в тревите,
ще се сгушат със мокри крилца.
До гръдта на земята ще стихнат.
Без фенерче ще броди нощта.
Ще се спъва във сухите клони.
Разпознал й ветрецът лика,
ще й шепне: оттука, любима.
Див жребец ще препусне в степта,
заразвявал смолистите гриви.
Тази вечер се помни с това -
щом щурците светулки приспиват,
самодивите билки берат.