автор: snejenbor

Тишина ти е нужна да чуеш сърцето си
в дън дебри душа да откриеш.
Лабиринт от безкрайни пътеки прекрачвай
тозчас...но само да стигнеш.
Душата във тайнство...в мъгла е забулена
за нея е дяволски трудно
тя в бури...сплетни ругатни необичана
се гърчи в агония будна.
Пристъпяй едва по ръба ефимерно
в тишината се раждат идеите
ключът не забравяй
с топлина и обичане....
цветята ще цъфнат в алеите!