автор: yotovava

Дъждът се втурна – бесен носорог,
със зли копита смачка небосвода.
Пиян от суета и див възторг,
вилня върху примрялата природа.

Да кажеш, че е лято – ама не!
И този зверски зной дори ме плаши,
щом птиците подвиват колене
в градушка, изорала пътя прашен.

Прибирам тичинки от светлина,
с които да лекувам всяка болка,
изплакалата в тиха ранина,
бреза с живителните ѝ сокове,

врабчето, за което бях дете
и топлех го на пазва в трудна зима,
дъгите през живота ми – безчет,
благодарение на тях ме има,

най-трудния си ден – добих кураж
за да си тръгна – сякаш непозната,
резка дълбока в тъмния пейзаж –
това е бунтът ми към правилата.

Не чакам някой да ме прислони –
животът често е безвкусни прози,
изпъстрени с измамливи луни
и мачкани от бесни носорози.