автор: pastirka

Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам,
после да свивам във клони от мисли гнездо.

Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко
казват на всеки, от гените родствени пил.
И по черти, и характер повтаря той всичко,
даже и лошите навици е наследил.

Крушата може да бъде наглед превъзходна,
сочен и сладък да лепне узрелият плод.
Но и червив ти ще срещнеш, в душата прободен.
Той се превръща след време на свой антипод.

Всяко дърво е с надежда, че кълн ще израсне,
читава семка след него ще го продължи.
Който очаква проекция своя прекрасна,
често наивен се буди, оплетен в лъжи.

Бърза животът, дървото ни с плод се обкичва,
но след вихрушка за празни надежди скърби.
Тази метафора е огледало на всички
и е събрала поуки от тежки съдби.

Има и криви дървета, от гръм поразени.
Те – полумъртви – не спират да раждат така,
сякаш не са се превили от сълзи солени,
а с благослов са дарени от Божа ръка.

Както самият апостол Матей проповядва,
що за дърво е, ще знаеш, опиташ ли плод.
Ако е сладък, не вдигай ти смъртната брадва.
Корен и смисъл в едно – заслужават живот!