автор: p12a28n

Небеса са скрили небето от малката душа
пристрастили само го, до реторика на същността.
Тайнства, неразкрити в пространствата прикрити
теория на взривове, недоказано измислени.

Всеки има своя блян в това –
как дошъл е тук света.
Светлина и тъмнина – време ражда,
тъмната материя енергия поражда.

Защо си мислиш че всемира е нещо непознато?
Всичко в този мироглед, се повтаря многократно!
Човека е планета , със свой тайни е богата,
той е в стая пълна, с неоткрити негови загадки!

Ако трябва да сме безпристрастно точни –
ще погледнем световете свои, сложни!
Те родени са за нас, за наши хоризонти чисти
себе си да търсим в тях и това което искаме!

А, всемира е съвършено прост
закон неписан, за някаква си мощ.
Всичко що го има тук то е в тази стая
човека е история от вакуум, със своя аура.

Когато мракът погълне светлината-
сянка влиза при човека в одаята.
Чака той, взрив да се взриви-
светлината в този взрив, в материя да го роди!

Всичко се повтаря всеки ден, всеки час
пространства търсим вън-а те са в нас!
Звездите са ни тук, в тоз момент
небеса за кратък миг- но винаги за нас!

И, всичко пак ще почне отначало
в пространството на черното и бялото.
Светът за някой, е жесток и строг
душицата му малка не прибира, в простора си широк!

ПАН.