автор: radi_radev19441944

Summum ius summa iniuria *
Цицерон

Все тая ми е за какво се бориш.
Напразно късаш нерви и подметки.
Финалът винаги е твърде спорен
и твърде неприятна равносметката.

Съдът едва ли ще е благосклонен.
Темида спи, задрямал прокурорът.
И правиш груба грешка, Цицероне,
че тръгнал си на глухи да говориш.

Но дойде смърт и всичко бързо свършва.
Препускай леко - само да не друса.
Плътта е бъдеща вселенска мърша,
очарованието - бъдеща погнуса.

Приключва без проблеми епизода.
Бъди блажен и жив-здрав, Цицероне!
Когато те качат нa ешафода
олеква бързо царската корона.

Дори и ешафодът ти е малко.
Каква риторика, какво туй чудо?!
Римувайки кантати с катафалки
добавям в текста нова доза лудост.

Простете, дами - няма бял кон в бара!
Те - атовете малко изпомряха.
Оказва се, че конят е магаре
и радостно плебеите го яхат..

И все едно е колко си виновен.
Те мислите им черни са и сиви.
Основната ти грешка, Цицероне,
че тръгнал си да търсиш справедливост.

_________________
* Най-висшата справедливост е най-висша несправедливост.