Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 759
ХуЛитери: 2
Всичко: 761

Онлайн сега:
:: CheGuevara
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЯбълкова бяла приказка
раздел: Разкази
автор: ina_krein

Разцъфналото ябълково дърво потрепваше от докосванията на пчелите. Отърсваше рошави цветчета и светлината се отразяваше в листата му. Като момиче то се оглеждаше в огледалото на облака и чакаше някой да му каже, че е красиво. Ала хората бързаха насам-натам, пчеличките се надпреварваха да правят мед и нямаха време за сладки думички с някакво си дърво, пък било то отрупано с пухчета от ароматни цветове като снежна сметана.
Постепенно то започна да губи надежда, че някой ще види колко е хубаво. Тъгата лека-полека обви с мек воал душата му и заспа в клоните доволно. Слънцето вече не му се струваше така гальовно, облаците престанаха да приличат на сатенени панделки, защото никой не спираше при него, за да се възхити на прелестта му, да му каже, че е ароматно, прелестно, единствено. Уханието танцуваше вдъхновено между близките цветя и дървета и се оглеждаше няма ли да се появи някой, който да види и усети с душата си прелестта на цъфналото дърво. Дори слънцето изненадано повдигаше вежди замислено и тревожно.
Привечер то полегна върху облакови възглавнички, пчелите се прибраха в кошера си, а разцъфналото дърво остана самичко. Заплака с бели ароматни листенца и те се разпиляха като пролетни снежинки върху зелената трева. Собствениците на градината поглеждаха към дървото, ала не виждаха мъката му. Птиците кацаха на клоните му, но мълчаха. Звездите се канеха да изгреят, но бяха слепи за болката му. Ябълковото дърво прегърна самотата си и заплака беззвучно. Красотата и уханието му бяха нищо, щом не радваха очите на друга душа.
Тази нощ бе най-дългата в живота му и то посрещна с отчаяние новия ден.
Настъпи утрото и дървото с радостна изненада видя, че има посетители - двама души спряха под клоните му. Бяха дошли на гости в дома на господарите. Възрастният господин хвана нежно ръката на белокосата дама и топло ú прошепна:
-Снегът в твоите коси е прекрасен като този ябълков цвят. А животът ми с теб през годините имаше вкус на прелестни медени ябълки, с каквито есента отрупва дървото всеки път, щом лятото си замине.
Жената се усмихна беззвучно, очите ú се засмяха като топлото пролетно слънце, прегръщайки мъжа и разцъфтялата прелест нежно. Той целуна топлата кожа на пръстите ú пеперудено леко, вгледа се дълго в очите ú и заяви уверено, вдъхвайки дълбоко уханието на ябълковото вълшебство:
-Най-божественият аромат на света е в твоите пръсти - същият като този на живите бели снежинки, направили вълшебен килим под дървото. Преди много години под неговите клони ти признах, че те обичам. Времето разпиля младостта и усмивките ни, но дървото все още е най-прекрасното в околността, а ти си най-красивото момиче за мен и продължавам да те обичам както тогава.
Дълго стояха те под отрупаните с бяла уханна магия клони и спомените им прелитаха като светулки, кацаха върху нежните цветчета, давайки им слънце и топлина в приближаващия мрак. Нощта се усмихваше весело, закичвайки в косите си пролетна сладост и топли спомени. А възрастните съпрузи продължаваха да държат ръцете си и да говорят.
Думите отлетяха като глухарчета и времето се разтвори в тях. Самотата и болката се разпиляха като слънчеви отблясъци в кадифеното око на здрача. Ябълковото дърво въздъхна щастливо от сладостта на споделената обич и я преля щедро в бъдещите плодове наесен.
Вятърът доволно пое с нежни пръсти пеперудите на обичта от душите на белокосите влюбени и ароматните кичести цветове, завъртя се като звезден танцьор и ги пръсна над заспиващия свят, за да се събуди утре по-светъл и добър с посадено семенце истинска любов в душата като спасение.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Аромат на Южен вятър"
издателство "Буквите" - 2017г.


Публикувано от Administrator на 25.03.2024 @ 14:31:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

25.06.2024 год. / 19:48:09 часа

добави твой текст
"Ябълкова бяла приказка" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ябълкова бяла приказка
от yotovava на 25.03.2024 @ 17:54:13
(Профил | Изпрати бележка)
Като андерсенова приказка


Re: Ябълкова бяла приказка
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 26.03.2024 @ 15:44:29
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря, Вале! Най-странното е, че идеята ме връхлетя, докато стоях пред едно разцъфнало ябълково дърво преди години. Бих искала някой ден да преживея отново вълшебството на реалния отминал миг сладост. Поздрави! Чакам с нетърпение книгата ти със сонети! Обожавам ги!

]


Re: Ябълкова бяла приказка
от malovo3 на 25.03.2024 @ 20:31:22
(Профил | Изпрати бележка)
"бяла уханна магия" Поздрави!


Re: Ябълкова бяла приказка
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 26.03.2024 @ 15:44:51
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря! Поздрави!

]


RE: Ябълкова бяла приказка
от mariq-desislava на 26.03.2024 @ 13:04:20
(Профил | Изпрати бележка)
Това си е истинско вълшебство от думи.{}


RE: Ябълкова бяла приказка
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 26.03.2024 @ 15:45:18
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря от сърце! Поздрави!

]


Re: Ябълкова бяла приказка
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 26.03.2024 @ 17:10:50
(Профил | Изпрати бележка)
Малко е да се каже, че съм възхитена, Ина!!! Твоите думи са така красиви и омагьосващи,четките им са потопени в светлита бои на неотлитащите сърдечни чувства от младостта и аз мога само да ти благодаря, че ми подари
това изживяване, което усетих с прочитането на разказа ти. Правя го с цялото си възхищение!👍😍


Re: Ябълкова бяла приказка
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 27.03.2024 @ 15:45:19
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Много благодаря! Радвам се, че думите ми носят светли емоции, когато се четат. Поздрави!

]


Re: Ябълкова бяла приказка
от LATINKA-ZLATNA на 27.03.2024 @ 20:02:01
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах, ina_krein!

Благословена вечер!


Re: Ябълкова бяла приказка
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 13.04.2024 @ 17:54:03
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря! Поздрави!

]