автор: zinka

Не се сбогувам – няма начин!
Но ако дълго замълча,
търсете ме... на сойка в грача,
на зелениката в гласа...

В духа на вятъра в улука,
в зеленото на трън и щир,
във крехката среда на лука,
в гнева на думичката мир.

А най-добре ме забравете –
и моя стих, и смях, и лик.
Живота, хора, си живейте
с любов и с Бога всеки миг!

Че Бог е общото ни тяло,
понеже всички сме едно –
тъй както цветовете в бялото
и в спойката – добро и зло,

и музиката в тишината,
и на вселената зовът...
Открехната стои вратата
към Вечния живот и път!

12.03.2024