Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 525
ХуЛитери: 3
Всичко: 528

Онлайн сега:
:: snejenbor
:: pastirka
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаШапка от Париж
раздел: Произведения за деца
автор: ina_krein

Дядо имаше далечна братовчедка, която идваше всяко лято на гости у нас заради калните бани. Беше претенциозна, сякаш идваше не от малко градче в Северна България, а от центъра на Париж. Баба приемаше с въздишка новината за нейното пристигане, обявявано задължително с телеграма, но заявяваше утешително:
— Поне ще е само за седмица.
Тази година се бяхме подготвили за нейното пристигане като за гостуване на кралица – всичко в къщата бе изчистено, излъскано, изпрано. На прозорците сложихме хартиени щори, които местната учителка изрисува в красиви цветя, а аз търпеливо изрязах с кривата ножица – да не ѝ пече слънцето на гостенката, докато спи блажено следобед. На едното крило на прозореца дядо захвана с кабърчета парче тензух, да не хапят комарите нежната кожа на госпожата.
Всъщност жената работеше като обикновена чиновничка в местната банка, но се държеше, сякаш беше директор на световната. Всяко второ изречение започваше с „Ние в банката…“, при което баба излизаше навън, за да се посмее от душа.
Ала историята ми днес е как завинаги досадната братовчедка на дядо намери друго място с лековити кални бани, на което да лекува болките си в кръста. Както баба обичаше да добавя – причинени от много седене на стола в банката.
Та в това паметно лято тя пристигна със сламена шапка с цветя. Наистина красива, но неподходяща за нашето село. Още с влизането тя сложи като златно бижу капелата си на стола и заяви, че е подарък от клиент, който „ние в банката“ много ценим. Специално от Париж я бил донесъл за нея.
— Може ли да я разгледам? – протегнах ръце към шапката.
— Не, ще я изцапаш – отсече категорично тя.
— Ще си измия ръцете – скокнах от стола, но госпожата ме пресече.
— Ние в банката не пипаме чужди неща, особено когато са скъпи.
Баба свъси вежди и изтри ръце в престилката си, което означаваше, че е ядосана. Дядо излезе да пуши навън, което означаваше, че е обиден от поведението на своята родственица.
Аз използвах момента, за да долея масло в огъня, заявявайки уж невинно:
— Нашето магаре много обича сламени шапки.
Изрисуваните вежди на чиновничката подскочиха гневно:
— Това е шапка, купена от Париж, ако знаеш въобще къде е.
— Прекрасно знам къде е, но магарето ни не знае. То обожава сламени шапки. И ги дъвче, а не говори с тях на френски.
Избягах от стаята, преди „ние от банката“ за започне реч как те живеят в цивилизацията, а ние в това село сме „изпаднали“ от нея.
На другия ден госпожата отиде на кални бани с жената на съседите, които имаха кола. Дядо нарочно беше извел магарето Саботьор на двора. В една кофа му бе сипал слама и когато излезе дамата, нарочно му нареди:
— Яж си домашната слама и не заглеждай френската шапка. От нея ще те заболи корем.
Братовчедката възмутено мина покрай животното, което изрева за поздрав.
Няколко дни още търпяхме капризите на гостенката, на която ту динята не бе достатъчно сладка, ту пъпешът не бе достатъчно ароматен. „Ние в банката“ даваше препоръки на дядо как да отглежда плодове и зеленчуци в градината, а на баба как да готви. Аз дебнех кога ще забрави шапката си на двора, за да ѝ скроя номер, който обмислях отдавна. И това най-накрая се случи.
Готвеше се да завали, когато тя се прибра от калните бани и бързаше да не я хване дъжда. Мъкнеше трите си чанти и по пътя от колата до къщата изпусна капелата. Грабнах я и изведох магарето на двора, като сложих пред него шарената метална кофа с малко слама.
След половин част госпожата изтича като ужилена на двора. Магарето доволно преживяше сламата. Тя извика само „Ах!“ – и припадна.
Магарето я гледаше спокойно и бавно-бавно дъвчеше. Наплискахме гостенката със студена вода, като междувременно намигнах на баба и на дядо. Щом дойде на себе си, чиновничката заяви:
— Още утре си заминавам. „Ние в банката“ на такива места с ниска култура не можем и минута повече да останем.
Баба и дядо повдигнаха рамене. Обикновено ѝ пълнеха кошници с плодове и зеленчуци, когато си тръгваше, но този път не го направиха. Тя си събра багажа и отиде у съседите, но след половин час се върна с провиснал нос - бяха ѝ обяснили, че не може да спи у тях. Славата ѝ на невъзпитана гостенка се носеше из цялото село.
Сутринта дядо впрегна магарето и я покани да я заведе до гарата.
— „Ние в банката“ имаме гордост – заяви високомерно тя. – Ще си взема такси.
След няколко дни разкрих истината на баба, а тя сподели с дядо.
— Да ѝ изпратим ли шапката в колет обратно? – запита го тя.
— Магарето не иска ли да я хапне за десерт? – със смях попита той.
— Не – разочаровано обясних аз. – Само я помириса и предпочете сламата.
— Простото българско магаре не може да изяде една френска шапка, щеше да каже „ние в банката“ – изимитира я дядо и донесе голяма кутия от торта.
— Чуждо в къщата си не ща – обясни баба и сложи в кутията шапката, завита в бяла мека хартия.
Изпратихме колета по пощата още на другия ден. Досадната гостенка повече не ни обезпокои и ние прекарахме лятото си весело и спокойно. На един панаир видях на пъстра сергия същата шапка като на „ние в банката“. Струваше пет лева и беше произведена в Китай.
©Илияна Каракочева – Ина Крейн
из книгата "Усмивки от светлото детство"
разкази за деца и юноши
издателство "Многоточие" - 2024 г.


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.02.2024 @ 08:17:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.06.2024 год. / 10:23:30 часа

добави твой текст
"Шапка от Париж" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Шапка от Париж
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.02.2024 @ 15:04:50
(Профил | Изпрати бележка)
Почувствах се като дете и също като малката героиня, която разказва случката, поисках да си отмъстя на госпожа "ние от банката"! Май е време да научим и магаретата да ядат "френски" капели, стига са се фукали някои изкуфели и префинени госпожи с лъжливия им чуждоземски произход!
Много ми хареса разказа, Ина, поздравления!💖


Re: Шапка от Париж
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 17.02.2024 @ 10:04:59
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря! Радвам се, че усмивките от детството са ви усмихнали. Поздрави!

]


RE: Шапка от Париж
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 17.02.2024 @ 09:31:33
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Хехе..Явно магарето от духова музика може и да не разбира, но от сламени шапки да :)
Хареса ми.. Някак.. разказите ти са вратички за един свят и време, в което е кротко, спокойно, цветно и невинно добро.
Благодаря !
Поздрави! :)


RE: Шапка от Париж
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 17.02.2024 @ 10:06:36
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Да, времето е такова, каквото го видим с очите на душата си. А времето на моето детство беше прекрасно през моите детски очи. Душата ми обича да възкресява усмивки от онова време, когато бяхме добри. Благодаря за прочита! Поздрави!

]


Re: Шапка от Париж
от malovo3 на 17.02.2024 @ 11:19:56
(Профил | Изпрати бележка)
Пропуснати ползи: Става за бостанско плашило. Харесах! Поздрави!


Re: Шапка от Париж
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 19.02.2024 @ 14:34:52
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря! Усмихнат ден! Поздрави!

]